Изчезва ли оригиналността?

Дискусия за всички и всичко свързано с gaming :)
Отговори
Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3499
Регистриран преди: 14 години

Изчезва ли оригиналността?

Мнение vvarp2 месеца

Иде реч за сегашното състояние на основополагащите класики. Такива е имало винаги, има и днес.
Това са новаторски заглавия, които:
+ съчетават по невиждан начин вехти концепции (Nier Automata);
+ предлагат нов поглед над съответните си жанрове (Vanquish);
+ направо създават нови поджанрове (Demon's и Dark Souls).

Тези заглавия са шлифовани на високо ниво, предлагат ако не богато игрално съдържание, то достатъчно, че да блесне същината им. С други думи, изключват се половинчатите прототипи, насиленото ориналничене и псевдо експерименталните самоцелки.

Не е тайна, че генералната тенденция върви съвсем в страни от новаторството. Правят се игри, спокойно минаващи за "добри", следвайки "добри" практики, играем ги на един дъх, без да има нещо, което да подразни. За съжаление, няма и какво да впечатли, затрудни или изуми. Просто поредната порция забравима посредственост.

Въпросът е поставян под различни ракурси през годините. За да се избегне прекаления разнобой, ще се опитам да внеса известен ред в обсъждането.

Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3499
Регистриран преди: 14 години

Мнение vvarp2 месеца

1. За ползата от оригиналността.

king_of_the_universe написа:
3 месеца
[...] Игри има от всички жанрове бол, а вече от толкова време играя, че не се вълнувам кое е иновативно, кое - не. [...]
Ако няма полза от новаторството, защо значителна част от списъка ти за десетилетката се вписва в горните описания? Даже поставяш на първи места поредица, създала нов поджанр (Souls-like) :)


2. Често срещана теза е, че едва ли не всичко вече е измислено и изчезването на новаторството е закономерно.

niki_ написа:
3 месеца
[...] Ако искате “фундаменталени игри” произлезли в зараждането на 3D-то, еми не гледате рационално на процесите и еволлюцията в едно изкуство. Това деситилетие е различно, но не по слабо, дори и моето сърце да е в ps2 ерата. IMO :)
niki_ написа:
3 месеца
[...] Не може да искате основополагащи неща , когато в PS1 / PS2 ерата гейминга в три измерено пространство е абсолютно нов и експериментален. Това е естествена еволюция , игрите като дизайн са в пъти по шлифовани днес. [...]
Jim Raynor написа:
3 месеца
[...] За спада в новаторството - и така, и иначе - същото може да се каже и за предното десетилетие. [...]
Действително, има известна закономерност, но спадът, който наблюдаваме през последните две поколения конзоли (7 и 8 ) е твърде драстичен спрямо предишните.

Ако се следва тезата за изчерпването, 6-тото поколение би следвало да е доста пусто, след като всички основи на 3D игрите бяха поставени в 5-тото, с Virtua Fighter, Mario 64, Tomb Raider, Окарината, MGS и т.н. и т.н. Да ама не, в периода 1999-2006 наизлязоха дори повече основополагащи класики. Подобна е логиката при двуизмерните игри, които са на дневен ред над 40 години и въпреки, че вече рядко се правят, не спряха да излизат новаторски неща и през новия век (личен фаворит - Bangai-O: Spirits).

В този ред на мисли, ако наистина всичко беше измислено, защо продължават да се мяркат съвсем оригинални класики? Такива са изброените по-горе примери - създалите нов поджанр Souls-ове, преобърналият правилата на 3D шутърите Vanquish или брилянтните мета-съчетания на Nier Automata. Защо да е нормално подобни заглавия да са все по-малко?

Всички възможности ли са изчерпани или просто почти никой не се занимава с фундаментален game design? Вместо това, всичко живо е вкопчено в тенденциозни бълвочи, каквито бяха коридорните скриптажи и мобите през 7-мото поколение (2005-13) и циклежите от "отворен" тип, редом с картите и т.нар. battle royales през 8-мото (2013-20).

Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3499
Регистриран преди: 14 години

Мнение vvarp2 месеца

3. Друга теза е, че няма значение дали има спад, след като има от "всичко по много", благодарение на великата индийската революция.
niki_ написа:
3 месеца
[...] Дори това на страна , кажете вие какво толкова ви липсва , дайте заглавия и да видим какъв аналог имат . Игри като Ico/SotC са ни отвивали главите , в момента има тонове Инди неща със сходен вайб.

Куестове , стратегии , RPG-та ? Кое ви липсва ? Стига дори Xeno Crisis е шибана нова игра за мега драйв на нивото на hard corps.. Ion Fury e топ шутър на build engine. Sonic mania e първото качествено продължение от десетилетия. Wasteland , baldurs gate 3, age of empires 4. Чувам , че fallout западнал, но никой не споменава outerworlds

Старо , ново, всичко има можем да изреждаме десетки.Изброяването на заглавия е безмислено надребнаване.

Тезата ми е , че гейм дев-а е по достъпен от всякога и има страхотни заглавия за всеки вкус. Това е най големият принос на това деситилетие. Като брой високо качествени заглавия не мисля, че игрите са по малко , дори напротив повече са. [...]
Jim Raynor написа:
3 месеца
[...] Голямото "но" при новаторството са малките независими разработчици (в някои случаи и просто сам човек), които изкараха наистина auteur неща. Горе са изброени някои, но не видях например Papers, Please и Return of Obra Dinn. Това са иновативни заглавия, които играят с възможностите на гейминга като вид изкуство отвъд копчета и комбота. [...]
Истина е, че се появяват все по-народни методи за финансиране, разработване и издаване. Вярно е също, че това доведе буквално до хиляди независими начинания.

Само не бива да се преувеличава приноса на т.нар. независими студия. Въпреки уж по-голямата им свобода, генералната тенденция е като при заводските им колеги.

Може да звучи крайно, но болшинството от добрите неща "за всеки вкус" не са по-малко изсмукани от поредния многомилионен open worlder. Искаш Соник -> Sonic Mania, Метроид -> AM2R, Контра -> Xeno Crisis, Кесъл -> Bloodstained и т.н. Дали обаче това са пълноценни нови издания на поредиците или са сурогати на килограм, дори зле дегизирани rom хакове?

Ситуацията не е много по-различна при декорираните с всевъзможни признания Cuphead, Shovel Knight, Ori, Hollow Knight и т.н, съчетаващи известна компетентност, приличен размах, но и осезаема безидейност. И на мен ми харесаха, но далеч не бих ги издигнал редом с 90-тарските класики на Capcom, Konami, Treasure и Nintendo, от които щедро черпят вдъхновение, но без да са вникнали в дълбочината на техния дизайн. Не е по-различна съпоставката между Wasteland 2, Pillars of Eternity, Numenera и легендарното трио Fallout, Baldur, Planescape.

Какво става, ако се търси нещо качествено ново? Оригиналните неща се броят на пръстите на едната ръка насред безбрежен океан от имитации и ерзац "класики" за всеки вкус. В темата за десетилетката стана дума за белите лястовици при независимите студия. Obra Dinn е добър пример при приключенските игри, какъвто е и Pathologic 2. Другаде споменах Disco Elysium. Тук-там се срещат и други видове, но не е тайна, че се заобикалят цели жанрове на принципа - малък екип, малко средства, малки идеи. Затова, сред образцовите индийци има най-вече непретенциозни пъзелчета (Papers, Baba is You и т.н).

В края на краищата, колко свободни и независими са въпросните индийци? Зад повечето от изброените не стоят случайни имена и простират оригиналността си според пачките. И именно заради ограниченията, дори най-шлифованите неща не разгръщат достатъчно потенциала си.


4. Много може да се говори за причините (еднакъв хардуер, липса на реално съперничество, многомилионни бюджети...).
Предлагам да оставим тази точка за по-късен етап, че стана твърде дълго.

Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4394
Регистриран преди: 11 години

Re: Изчезва ли оригиналността?

Мнение RRSunknown2 месеца

То ,че изчезва -изчезва. Ама освен оригиналноста изчезват и комплексността, извън мултиплеър заглавията. Във всички жанрове се набляга на екшъна , дори в рпг-тата системата е ориентирана само към битки и умения като Speech не играят никаква реална роля. В екшъните големите пъзели и сериозния платформинг изчезнаха заменени от бой и "филмово" скриптирани моменти.

Потребителски аватар
The Demon
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2404
Регистриран преди: 14 години

Re: Изчезва ли оригиналността?

Мнение The Demon2 месеца

Ами и аз се чудех какво да му кажа на Ники, като пита какъв тип игри ви липсват. То просто не знам от къде да започна. :lol: Две добри j-rpg игри за едно десетилетие (Персона 5 и Dragon Quest 11)…. айде да не са 2, излъгах. 5 да са. :) Само през 2000ната година мога да изброя повече от 2, че и над 10 култови класики - Final Fantasy 9, Chrono Cross, Skies of Arcadia,Vagrant Story, Parasite Eve II, Grandia 2, Valkyrie Profile, Persona 2: Eternal Punishment, Wild Arms 2, The Legend of Dragoon, Koudelka, Breath of Fire IV, Dragon Quest VII.... Само за 1 година, не за 10. Всяко едно от тези заглавия не е посредствено, продължават да са играеми и интересни дори до ден днешен.

Да нямам време за много RPG-та. Но ми е адски тъпо да си го губя в посредствени заглавия от жанра като FF13, FF15, Tales of Zestiria и други от новите, които няма никога да достигнат класата на гореизброените. И то не за друго, а защото се опитват да имитират Комерс похвати като битки в реално време, Open World, пошъл и повърхностен сюжет, останал на заден план за сметка на визията.... Друго което ми липсва е хорър адвенчърите с психологически похвати. Един Project Zero за Wii U пролет не прави и както многократно се каза, само потвърждава правилото. Каталога на поколението на DC,PS2,CUBE и BOX буквално унищожава на парчета последните две поколения в този тип игри. Добре че беше Re 2 Remake-a да отсрами малко положението. :)

Но аз не говоря толкова за жанрове, колкото за рискове, смели идеи, не само в геймплея, а и в сюжета. Както имаше много навремето. Сега ги е страх да експериментират. Дори да се опариш е по-добре да опиташ нещо ново като Death Stranding, oт колкото да плуваш в посредствеността на сейв идеите и похватите. Аз никога не съм бил човек забил в 2 жанра. Бих опитал всеки жанр, стига да ме предизвика с нещо ново в сюжета. Нещо което не съм виждал и ми е интересно. При Игрите не се забелязва тенденция да се развиват сюжета, ситуациите, героите и диалозите, право пропорционално на технологиите. Дори в игра като Koudelka за PS1 има повече от това за което говоря, от да кажем в някой модерен "блокбъстър"

Но знаете ли кое най-много ме дразни? :) Оправданието за бюджета. Да, ясно е че игри които са се правили от 40 човека преди, сега се правят от 200. Вероятно и бюджета е скочил да кажем 5 пъти. Но едно нещо не разбирам. Това за тавана от 60 долара. Това е най-големият бич на гейминга и оправдание за посредственост и порочни практики. Още през 90-те е имало някакви по-големи и специални касетки които са стрували повече от нормалните игри. Но те са предлагали нещо наистина ново и различно. Защо тогава е можело, а сега не? Значи, хубаво. Бюджета скочил. Обаче не са ли сега и много повече хората които купуват? Няма ли сега много повече начини да продаваш? Преди ако една игра не се продава в първият месец, два - чао! Сега има дигитална дистрибуция, нещо може да стане хит в последствие, продава се години наред. Продава се на различна цена, без голяма загуба за магазините. Много е различно! :)

Първо махаш манюъла, нещо което го е имало 40 години в гейминга. Второ махаш физическите копия и продаваш на хората не игри, а възможност за даунлоуд на някакъв техен си носител. (Ако нямаш място, оправяй се, ние ти даваме възможност за даунлоуд) Реално станахме легални пирати, без да притежаваме нищо. Не че няма възможност за супер кул карти от които да се играе директно. От това печелят поне по 8 долара и неизвестно много от препродажби. Трето връзваш игрите за акаунти, че да унищожиш пазара втора ръка. Четвърто махаш Unlockables в игрите и ги правиш да се отключват с кредитна карта. Пето добавяш някакви дребни експанжъни за по 2 часа и ги таксуваш 10 долара. Шесто - Микротранзакции, хазард, пристрастяване, циклеж… Седмо - абонаменти на MS и Sony, които трябва да компенсират това, че ти продават хардуер на загуба в първите 2 години и това че финансират ексклузиви, които после си ги купуваш. Осмо - овърпрайснати колекторси по няколко стотин долара с производствена цена между 3 и 5 пъти надолу.

Е извинявайте много, ама по добре игрите да бяха станали 80, 90 или дори 100 долара, но да предлагат качество за цената си. Или поне да се махне лимита и всеки сам да си слага цена спрямо бюджета. Не ми е за парите, просто това води до лошо качество. Нека който излезе с довода, че играта му заслужава да е над 60, има огромен бюджет и т.н. , да го покрие с някое наистина велико заглавие. Тази практика поддържа едно единствено нещо - Посредственост. Липса на търсене на новото, оригиналното, на нещо което да надхвърлиш очакванията на хората. Изключително ми е странно това, че Sony или който и да е, продължа да се оправдава с това, че игрите имали лимит от 60 долара. Това е може би единсвената индустрия в която се правят такива неща. Как може да си толкова наясно, че няма да си върнеш инвестицията? Имаш ли вяра изобщо в себе си и талантите които работят за теб? Защо въобще финансират такива загубени каузи? Хем ги сърби, хем ги боли. Ако една игра не може да си върне инвестицията, трябва да се прави с по-стегнат бюджет, с по-различна графика и подход... има безкрайни начини. Ще я пуснат на цена в която да си върне инвестицията. Не е нужно 1 кило порочни практики, че да ни дадат поредният технически перфектен сейв буламач, който е по скучен дори от пс1 игра. Посредственост на макс. Искаш да направиш технически перфектна модерна игра с голям бюджет? Еми или я направи толкова велика, така че някой да отиде и с радост да ти даде 90 долара или въобще не я прави. Аз например за Shenmue 3 и Death Stranding и повече от 120 лв бих дал и няма да съжалявам. Пак си зависи от човек, но големите бюджети с таван 60 долара, са действително оправдание за порочни практики и ниска оригиналност. Отделно че от край време, големият успех на едни игри, компенсира по-малкият успех на други на дадена компания... Това е практика която те също не споменават. С тази разлика че ако някой продукт е наистина добър, той носи цялостен имидж на компанията и вяра на феновете в нея. Едно ще загуби, друго ще спечели в бъдеще. Аз до колкото знам, примерно MMO-тата по Final Fantasy са игрите които правят най-много пари на Square-Enix. Парите които правят от тях, обаче не се възвръщат само във MMO девизията, а се преразпределят за други проекти и заплати. Така че като оправдаят една порочна практика с това че игрите са 60 долара и бюджетите големи, винаги си имам едно на ум и се питам защо не увеличат цената на играта. Страх ли ги е от качеството на играта им и това че ще се присъедини след 2-3 месеца към големият списък от забравени заглавия, които с времето стават неиграеми? :) Желязото се кове, докато е горещо! :yes: Игрите еднодневки които са сейв и Комерс са така. И както Disco Elysium e 40 долара и взе сумати награди на годината и многобройни позитивни ревюта от фенове, така и Дадена компания която ще поиска 80 долара, трябва да докара най-малко сюжета, героите и атмосферата до подобно ниво. Не само техническата графика и Open World-a. Искаш повече кинти, даваш повече и поемаш отговорност за продажбите.

Потребителски аватар
me3x
Контакти:
bad-ass-muther-fucker
Мнения: 3677
Регистриран преди: 14 години

Re: Изчезва ли оригиналността?

Мнение me3x2 месеца

Разбира се че изчезва. Всъщност нещата са доста навързани, но и лесно разбираеми според мен. Бих разделил казуса на две: от едната страна е продукта, а от другата е консуматора. Та сами по себе си оригиналността и новаторството винаги крият рискове, тъй като се явяват нещо ново за консуматорите. Това от своя страна води до стъпка в страни от комерса, което няма как да не се отрази в продажбите към днешна дата. Казвам към днешна дата, тъй като консуматорите/играчите/пазара не е същия, спрямо този от преди 20 години. Ако преди 20 години разработчиците умишлено експериментираха, за да предизвикат играчите, тъй като самите те отценяха промените, челинджа, креативността и тн. което впрочем водеше до по големи печалби, то огромния проблем към днешна дата е, че стана "модерно" да си геймър. Демек вече на голяма част от консуматорите/пазара не му пука за новите идеи, трудността и размаха. Важното е да е нещо познато, лесно смилаемо и играемо, с нулева трудност, което да се играе от всеки във френд листата и там свършва всичко. Стъпка в страни по скоро би хлопнала кепенците на студиото ти. По темата може да се дискутира страшно много, но разнообразито от заглавия към днешната дата изобщо не ми го вдига, в случай че си търся Моята игра. По скоро отново бих намерил игра, като оная, другата...А разработчиците искат да продават преди всичко, което трудно би създало продукти, които ми се иска да виждам малко по често по рафтовете в магазините.
Какво ми липсва ли - липсва ми това, кото може би на всеки тук в тоя форум - игри правени с размах, гении, липса на предразсъдъци спрямо комерсиалната част на пазара и тн. Игри за играчи, а не за свирачи.
Умишлено не споменавам заглавия/примери, тъй като не намирам смисъл.
You can't choose your enemy, but you can choose how to fight

Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4394
Регистриран преди: 11 години

Re: Изчезва ли оригиналността?

Мнение RRSunknown2 месеца

И неслучайно има тотално издаване на римастъри и ререлийси на всякакви класики .
И като стана дума за такива накупих си някакви по промоциите - почнах да играя Onimusha - още в първия един час имаше яко загадки след всеки екшън- ей такива игри ме кефят, в които екшъна се редува със скокове, ъпгрейди, история и загадки. Постоянния екшън ми омръзва - като например в новия прочит на Дуума, в който мен не ме кефи. Оригиналния Дуум навремето не беше оригинален и кефещ с това да се затвориш в една стая и да избиваш N на брой лоши (това го въведоха Сириъс сам и Пейнкилъра години по-късно тъй ,че новия Дуум е по-скро техен наследник за мен)- а беше кефещ с това в 3д разчупени нива да си намериш пътя и да изследваш а срещаните по пътя лоши идваха от засада и бяха спринцовката с адреналина който те държеше на нокти докато изследваш.
Както и в Халфа кефа беше как да избегнеш капаните и да се придвижиш из нивото а боя идваше като бонус.

Отговори

Кой е онлайн

1 гост