Killzone / Shadowfall

Reviews, previews, features.
Отговори
Потребителски аватар
RRSunknown
Console Master
Console Master
Мнения: 4358
Регистриран на: преди 10 години

Killzone / Shadowfall

Мнение RRSunknownпреди 1 седмица

Изображение



Killzone / Shadowfall
(наклонената черта не е случайност)


Уточнения от автора
1. Този материал предполага познаване на Килзон поредицата.
2. Този материал не е ревю и няма да следва обичайната логика на представяне .
3. Този материал представя личната ми история и преживявания и не цели обективност в журналистическият смисъл.

За да започна малко по- отдалеч (за да вкарам персоналност в представянето и да го направя лично) ще си призная честно - успях да изиграя играта след една година прекъсване - бях зациклил зловещо на една стелт секция и просто нямах желание да продължа и ако трябваше тогава да си дам мнението то щеше да: пълна пръчка, нищо общо с Кillzone бранда, техническо демо ставащо само за убиване на времето за 20 лева. Щях да изтъкна липсата на военна и мрачна атмосфера, пластмасовите оръжия, липсата на достъчно шутинг и недоклатения пейсинг. И щях да съм прав до голяма степен .
Само дето когато я поднових след прекъсването , преминах някаква крива на разбирането и нещата кликнаха. И играта ми хареса - с второ преиграване оценявайки геймплей който бях забравил и играейки по правилния начин. И ако трябваше веднага да я оценя след второто преиграване то щеше да е - трибут към старата школа на шутърите когато трябваше да се ориентираш , да решаваш пъзели, да дебнеш и и скачаш .
После разбира се ми поохладня емоцията се така че крайното ми становище е, че и двете ми мнения са еднакво валидни зависи от кой ъгъл и с каква нагласа си тръгнал.
В следващите редове ще се опитам да обоснова

Killzone
За да почнем да си говорим за Killzone ми се ще да обърна внимание на създателите му - Guerrilla games - и ще се абстрахирам от това което пиша в интернет споделяйки истинските ми откровени мисли. Ще бъда дори вулгарен защото тия пичове ги виждам най- вече като ибрикчиите на Сони които всеки един път вместо просто да направят съответната ИГРА от поредицата си ( като всички останали фърст парти студия ) те бързайки да оближат задника на господарите или просто нямайки гръбнак за собствено мнение винаги първо мислят как да направят реклама на съответната конзола следвайки модерни трендове и вкарвайки насила екстри които Сони се опитват да наложат, които пък щедро замеряха с пачки рекламните отдели с грандомански рекламни кампании. Само си припомнете как се разви поредицата геймплейно и като дизайн - първата игра беше хайпвана като убиеца на хейло, шутъра който да покаже, че и PS2 го може , геймплея предлагаше избор на герои и сравнително бърз геймплей. Втората част стана пречално известна най-вече с фалшивия си геймплей трейлър който породи слюнкоотделяне у фенбоите и заблудени теми по форумите озаглавени "И на PC няма такава графика" а когато реално излезе същите тези фурнаджийски лопати побързаха да оплюят играта защото нямаше графиката от трейлъра. А геймплея беше променен към тренда Gears of War с ковър шутинг, сива мрачна атмосфера на сървайвъл и тежка физика . Което мен ми допадна защото съм фен на Gears - признавам си. И събитията продължиха в същия дух в третата основна част - визуалната част стана по- светла и с наситени цветове, появиха се стелт мисии тип COD и Припят, сървайвъла отстъпи място на сандъците с безкрайни амуниции а пешеходния шутинг беше понамален за сметка на релсовите стрелби и управлението на разни машинки в откровенна реклама на MOVE . И да не забравяме 3D-то заради което пострада цялостната графика ама нали Сони са казали 3D и Move. И ако следвате линията на мисълта ми някак си ми се струва, че поредицата така и не изгради собствена идентичност за разлика то серии като например Uncharted, Halo и подобни примери.
И сега стигаме до предмета за който си говорим - тъй наречения Killzone Shadowfall. Дори без да съм пускал играта две неща се набиват на очи още като видя обложката - за пръв път след Killzone няма номер а просто допълнително заглавие подобно на портативните версии и за пръв път на Бокс арта няма физономията на хелгански войник с шлем а вместо това имаме стандартен войник с дрончето му. И ако това само започва да поражда съмнение какво ще играем то старта на играта ги затвърждава категорично - липсва обичайното CG интро с надъхваща фашистка реч на хелганския лидер. Знаете ли какво си мислех през цялото време - че Guerrilla през цялото време много са искали да приключат с Killzone , който се е изчерпал за тях и изобщо си нямаха идея какво да го правят , а и финала на тройката беше доста краен но когато са отишли с плановете при шефчетата и въдушевено са започнали презентацията ония са ударили по масата и са казали Killzone трябва да е лаунч и да прави реклама след което замълчавайки се от Guerrila са си събрали хартиите за Horizon и са се врътнали за да скалъпят нещо което да излезе за лаунча нa PS4, да прави реклама на всички фийчъри на новата конзола ползвайки енджина и похватите за стелт които са имали в проекта си. И чак после в нивата са добавяли Killzone естетика и шутинг геймплей. И резултата е, че ако някой купувайки си кутийка на която пише Killzone (Аз например наивно се подлъгах) е очаквал стръвен военен екшън ,непрестанни интензивни престрелки в коридорни зони , герои и история вдъхновени от военна фантастика с много бруталност, леещи се обилно кръв и гилзи, и очукани чугунени оръжия е останал крайно разочарован когато вместо очаквания десант с тежката картечница е получил 1 час интро по сценарий в което което следваш скрипта а дори в първата релна мисия почваш с някаква въоръжен единствено с една чекийка и трябва да се оправяш с нея още половин час докато изобщо пипнеш огнестрелно оръжие. А първото впечатление от него е ,че вместо познатия очукан и надран инструмент за смърт е лъскава като от магазина пластмасова играчка -като дори мерника е някъкъв безкрайно смешен на фона на опушените и надрани стъкла на оптиките от предишните части а звука от стрелбата е приглушен и синтетичен. И то тона вече е зададен -нещата не стават по-добри с напредването на играта - пейсинга хич не са го уцелили - вместо да има ескалация на интензитета си имаме редуване на екшън със ниво в което нищо не правиш и се очаква да гледаш графиката и да викаш УАУ заслепен от моща на PS4-ката. Всъщност първия път спрях да играя когато след първата наистина сериозна престрелка която всъщност е чак към края две трети от играта следващото ниво се оказа някакво безумно летене последвано от разхождане и в празно откъм врагове ниво. Значи тъкмо си се надъхал а те изнервят със секция от играта която се основава на проба и грешка и късмет и след като се изнервиш максимално тотално ти убиват и последния останал адреналин с отсъствието на подобаващ екшън като продължение. И как да не се изнервиш като през цялото време се чудиш в коя миша дупка да се завреш за да си намериш пътя напред.




Shadowfall
"Grafikata" e смазваща - дори в момента държи , за разлика да речем от игри от типа на лаунч заглавието Resistance 1 която пусната до някои от средните игри на пс3 пък и сравнена с Resistance 2 и 3 е невероятна пръчка като графика . Лица, нпц-та, противници, терени - мехлем за окото. Някои от ефектите са невероятни например имаше един космически кораб в който пръскаш панелите и виждаш как слънчевата светлина влиза и топи всичко пред очите ти. Прах, всякъкъв вид светлини и заслепявания ,отражения - страхотна атмосфера . А и разнообразието е голямо - има както открити терени било с природа или с разрушени скали така и космически коридори и бази , футуристични градове и то с противоположна атмосфера - Изтупания светличък ,чистичък и стъклен град на Векта и мрачната, олющена и метална зона на хелгастите. А космическите пейзажи не са един или два. Геймплея също не може да се оплаче от разнобразие - всяка нова мисия добавя нов механизъм , има както стелт моменти с напрежение , така и чист шутър с удържане на вълна противници , има експлорване и дори рудиментарни адвенчър елементи изразяващи се в едни пъзели и хаквания като и чист платформинг както и летене и ориентиране в безтегловност . Самите нива са далеч от модерните военношутърни коридори и затворени зонички и предполагат доста изследване . Всъщност това е едно от оплакванията по адрес на играта които чета по западни форуми - тоя се загубил , оня не знаел на къде да върви. А ако питате мен всъщност точно това беше едно от най-интересните неща на старите ФПС - да се ориентираш в 3д среда и да сам да си изследваш пътя. Никой не те държи за ръка в Шадоуфол, няма мигаща стрелка която да ти оказва единиствено правилната посока . Както беше в Халфа навремето прочее. А има и мисии където може да си избираш как да подходиш макар, че уклона определено е към тактическата игра с мисъл. Атаката с рогата напред рядко води до успех противниците са доста издръжливи копелета, отказват да паднат дори от половин пълнител а пък героя и е доста непровратлив и реалистично тежък. В една от мисиите спасяваш заложници от терористи и предотвратяваш взрив, в друга си под прикритие във вражеска територия в трета ескортираш заложник в кораб който лети към слънцето. Дори имаш една единствена секция в която си зад дулото на тежка картечница и рейл шутваш . В услуга на стелта имаш един скенер който позволява да виждаш враговете през стени и разбира се дрончето от обложката което можеш да командваш посредством новия тъчпад и да го ползваш за въженце, портативен щит, зашеметяване на противник и най-обикновена атака. Също така можеш да навързваш комбота с ножа за който си говорехме и да го хвърляш а познатите брутални меле атака са все така налични - обаче вече се случват предимно в стелт. Освен тези инструменти в някои мисии управляваш и един робот паяк който лази по стените разузнава и премахва едни особено досадни камери и мини.

Та историята продължава оттам откъде свърши Килзон 3 . Хелгаст е разрушен и понеже вектанците са политически коректни и са натиснати от галактически съюз решават да отстъпят половината си планета на хелганите като кой знае защо им позволяват да си запазят въоръжението и и да си спазват техните си закони без да се намесват защото не трябва да се нарушават етническите особености. Спретват си и една стена в средата на столицата за да се отделят и никой не му прави впечатлените ,че хелганците брутално екпулсират вектанци които са се оказали от грешната страна на барикадата и не искат да съжителстват мултиетнически. Тази история във всички ревюта звучи особено нелепо на братята американци и една от основните поанти на критакарски ревюта но Гурила са холандци и всички знаем как стоят нещата в Европа в момента и прословутата реплика елате ще ви приемем. За всеки случай не всички са доволни от ситуацията и от двете страни се появяват групировки които подгряват студената война, пък и планират по-забавни дейности като масово унищожение. Сега не казвам, че играта успява да се справи с тематиката която им доста висока топка но е интересно как са загатнати теми като расизъм, дискриминация , тероризъм, национализъм. Понеже играта има и стелт и има и не виолентни секции за пръв път може да послушаш какво си говорят обикновените хелгански войници и граждани и как разцъждават. Също така намираш едни аудио касети които чрез говорителчето на геймпада да прослушват записи - и може да чуеш как гадината дето си я наръгал с ножа преди пет минути всъщност е някъкъв обикновен наборник който изобщо не иска да се бие и пише на майка си как чака уволнението. Изгражда се атмосфера която много ми хареса.

Обобщение - Играта ми хареса сама по себе от второто преиграване когато отделих повече време не да бързам напред а да се оглеждам , стига да се абстрахирам от факта, че в заглавието и присъства думата Killzone и от факта, че половината платформинг е безподобно счупен и изнервящ а пейсинга хич не е минал бета тест . Играта е силна в нивата където имаше експлорване и по-интензивен шутинг , и донякъде в секциите със стелт. За съжаление тези моменти са редувани с самоцелно разхождане и неубедителни енкаунтъри. Ако бяха кръстили играта само Shadowfall и бяха отделили повече време да си направят нивата както трябва, и най-важното ако целта на това заглавие не беше да е лаунч тек демо сега щеше да има Shadowfall 2 .
Статии на фенове
Коментари
Отговори

Потребителски аватар
vvarp
Контакти:
Мнения: 3456
Регистриран на: преди 14 години

Мнение vvarpпреди 1 седмица

Интересен подход :) В момента Герилци търсят хора и нищо чудно да подготвят не само Horizon 2, но и Shadowfall 2. Току виж успели от петия път.

Ако искаш да ползваш новия формат на статиите:
viewtopic.php?p=129543#p129543
Прикачени файлове
attachment.png
attachment.png (928 Байтове) Видяна 47 пъти

Потребителски аватар
The Demon
Контакти:
Console Master
Console Master
Мнения: 2341
Регистриран на: преди 14 години

Re: Killzone / Shadowfall

Мнение The Demonпреди 5 дни

Прочетох го с кеф, въпреки че нямам сблъсъци с поредицата. Имам някакво копие на Killzone 3, дето си размених с един приятел за една повтаряща се, но не съм го пускал още. :) Към 2000ната бях луд FPS маниак и играех всичко дето излизаше. Действително тогава игрите бяха доста трудни. Не толкова като шутинг, а като това да намериш как да продължиш в нивото. Наскоро ми попадна един диск на Soldier of Fortune за Дриймкаст и го поцъках малко. Кошмарите от тийн годините ми се върнаха. Егати засуканите нива, въртиш се в кръг и търсиш къде да скочиш, коя газова бутилка да гръмнеш че да събориш някоя стена, коя вентилационна шахта да гръмнеш, че да се промушиш като мишка напред. Спомням си че не я довърших, защото няколко поредини дни започваше да ми се гади от въртене в едни и същи места. Сега като я пробвах на Дрийма, пак ми се доповръща от търсене на изхода в нивото. :mrgreen: Ама така е, няма карта, няма стрелка, не всичко е шутинг. Днешните стрелби от първо лице е рядкост да срещнеш нещо по разчупено извън стрелбата. Ще се следи тази игричка за пс4.:)

Отговори
Подобни теми
  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания

Кой е онлайн

1 гост