Леко подробни впечатления.
НА е истинска Ниър игра, което ще рече:
Екшън японска ролевка с акцент върху екшъна; неслучайно от самото начало можеш да превключваш по всяко време между easy, normal, hard и very hard И не можеш да сейвваш по всяко време като скрабърче. И неслучайно има подробни настройки на камерата, така че всеки да може да си я нагласи по удобен начин. Екшънът тук е дело на Платинените, които нагледно показват, че когато искат и им се занимава, просто са най-добрите в жанра - няма Минджа, няма Крапком, няма Фром. На мойто стандартно Плей 4 НА е на 900р и през всички битки (досега) поддържа стабилен фремрейт на около 60 фпс. Има леко падане на карти докъм 50 (най-вероятно и лееко под 50), но то е докато изследваш света и ти се зареждат картите, а не баш когато не трябва да е. Геймплеят е плавна, мазна и бърза, т.е. перфектна, комбинация - между хак енд слаш екшън с шмупс елементи (плюс реални, но къси шмупс сегменти като в Джейд Импайъ). Оригиналност, съчетана с перфекционизъм, които дори не напомнят манджата с грозде Дървен Гиър Райзинг, камо ли японски ролевки със смехорански геймплей от сорта на ФФ15. Играта нямаше да е Ниър, ако нямаше риболов за мини-игра и избиване на невинни животни и роботи за ресурси.
Визуално НА е тотален Ниър - ползва минималната цветова палитра на първия Ниър с противопоставяне на зеления цвят на природата на жълто-оранжево-ръждивия цвят на машинариите. Тук зеленето е яко lush, небето е приятно синьо, водата е кристална, което демонстрира, че природата си е природа и напредва без да я ебе нито за хората, нито за машинариите на извънземните.И в целия този кюп са андроидите, които в черно и бяло изглеждат не намясто - все пак са като бате Арни: машини донякъде с чувства, биещи се за хората срещу други машини. Много интересно противоречие, предадено умело чрез метафоричната натовареност на цветовете. Няма неземни красоти (то и какво ли толкова неземно би израстнало на Земята при тия разрушителни битки), но графиката си върши работата и в същото време поддържа фреймрейта за основното достойнство - геймплея. Няма и подобие на бате Арни, а само мадами и гейчета - все пак играта е японска, макар и в първия Ниър да имаше един тотален пич на средна възраст в главната роля.
Като аудио НА също е достойна Ниър, даже надгражда. Саундтракът е впечатляващ и запомнящ се, направо божествен. И всяко парче е сложено точно на мястото си. Улавям се, че понякога просто се шматкам в определен район, колкото да послушам повече време някоя мелодия.
Накратко: много съм доволен от НА.

Играта може да не е най-добрата японска ролевка (в бруталната конкуренция на Персонка), но със сигурност засега е най-добрият търд пърсън екшън за това конзолно поколение, че и с леко разнообразен геймплей. Поне докато Платинените не се наканят за нова Байонетка. И с най-приятния саундтрак от времето на първия Ниър и първия МЕфект насам.